* * *
... не ти ли се е случвало понякога
да се усетиш в мрежите на паяк
и Сивото в деня ти да те впряга
в хомота си (а впрегнат как да бягаш?)
да ти се струва всичко е без смисъл
и да се питаш кой те е орисал
със този прашен многовоз от седмици
предвождани от вечни понеделници
и в кръговратна вечер да съзнаваш
как скорострелно времето минава
а тясната пътечка под краката ти
утъпкана и толкова позната
да виждаш как обрасва вече с плевели
не се надявай да ѝ окачат табели
че точно ти оттука си преминал
защото вече ще си късче минало
защото ще си прах от необята
а може би... светулка във тревата
не ти ли се е случвало понякога...
