* * *
... не ти ли се е случвало понякога
да се усетиш в мрежите на паяк
и Сивото в деня ти да те впряга
в хомота си (а впрегнат как да бягаш?)
да ти се струва всичко е без смисъл
и да се питаш кой те е орисал
със този прашен многовоз от седмици
предвождани от вечни понеделници
и в кръговратна вечер да съзнаваш
как скорострелно времето минава
а тясната пътечка под краката ти
утъпкана и толкова позната
да виждаш как обрасва вече с плевели
не се надявай да ѝ окачат табели
че точно ти оттука си преминал
защото вече ще си късче минало
защото ще си прах от необята
а може би... светулка във тревата
не ти ли се е случвало понякога...
Свързани произведения
Comments
-
Да!
-
Даа, постоянно ми се случва. Прекрасно описано е това състояние. В любими
-
Но крехката надежда - светулчицата, пак из коловоза ни върти... Ех, как да не ми се е случвало! Поздравления за хубавото стихотворение!
-
Случвало се е ....но трябва да ги прогонваме тия черни мисли.....А стиха ти е прекрасен!
-
Случвало ми се е... Да ти пратя малко от моя инат /магарешки е /...
-
... във тоя прашен многовоз все нейде ще намериш коз,
а тоя коз ще води в необята и пак ще те завръща на земята... ☺ -
Поне ще съм спокойна вече, че не само мене навестяват такива подтискащи настроения!... Благодаря ви!
-
Че на кой не е...?! Поздравления за силния стих, който ме замисли...!
-
Едва ли има човек, на който да не се е случвало. Поздрави, Теис!
-
Доста случки са се случвали,дваж повече мисли са минавали...
Сърдечни поздрави! -
Случва ми се толкова често, че тъмнината от въпросните размисли всъщност никога не напуска ума ми... Изпращам поздрави и усмивки!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
