***

Poesía » Otra

921 0 6

Там някога обичах

чувствах пълнота от всяка

глупава подробност

Сякаш някога наричах

ежедневието щастиe

не търсех никъде изгодност...

Сърцето се превърна

в шесто мое сетиво

по-истинско и силно

Можех всичко да обгърна

и сляпа даже виждах

преоткривах се безспирно

Там някъде сега

е само вятърна заблуда

изместена от облаци

пропити с мойта самотa

Няма даже празнина-

само вятърните мелници...

Още минало навяват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

slan4ogled (Радослава Антонова)

Всичките ти стихове са много, много хубави! А специално в това едно изречение ме порази:"...наричах ежедневието щастие..." В тези думи се крие смисъла на живота! Поздрави!

2009-07-17T22:56:30+03:00
Майкъл (Майк)

Махни препинателните знаци и ще стане много хубаво стихотворение като част от "поток на съзнанието".Така пишат сега постмодернистите.Натрапващо се минорно чувство.Добро стихотворение.

2008-10-20T13:50:29+03:00
lady_rose (Единствена)

понякога разпокъсаните парчета от думи се събират и заедно правят една великолепна цялост..."няма даже празнина"...няма болка?свиква се понякога и с нея...мисля,че все още можеш да се преоткриваш и мисля,че имаш какво да откриеш...обичай пак...не само някога...инъче наистина няма смисъл...поздравления за зрелия и силен стих!разтърси ме...отново...!!!

2008-10-16T14:57:35+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Чудесно!Поздравче,Иве!

2008-10-15T19:41:09+03:00
sensual_seductress (Мария)

Брех, Иве, откъде тези прекрасни идеи?!

2008-10-14T20:44:39+03:00