14 окт. 2008 г., 18:08

*** 

  Поэзия » Другая
667 0 6

Там някога обичах

чувствах пълнота от всяка

глупава подробност

Сякаш някога наричах

ежедневието щастиe

не търсех никъде изгодност...

Сърцето се превърна

в шесто мое сетиво 

по-истинско и силно

Можех всичко да обгърна

и сляпа даже виждах

преоткривах се безспирно

Там някъде сега

е само вятърна заблуда

изместена от облаци

пропити с мойта самотa

Няма даже празнина-

само вятърните мелници...

 

Още минало навяват!

© Ива Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всичките ти стихове са много, много хубави! А специално в това едно изречение ме порази:"...наричах ежедневието щастие..." В тези думи се крие смисъла на живота! Поздрави!
  • Махни препинателните знаци и ще стане много хубаво стихотворение като част от "поток на съзнанието".Така пишат сега постмодернистите.Натрапващо се минорно чувство.Добро стихотворение.
  • понякога разпокъсаните парчета от думи се събират и заедно правят една великолепна цялост..."няма даже празнина"...няма болка?свиква се понякога и с нея...мисля,че все още можеш да се преоткриваш и мисля,че имаш какво да откриеш...обичай пак...не само някога...инъче наистина няма смисъл...поздравления за зрелия и силен стих!разтърси ме...отново...!!!
  • Чудесно!Поздравче,Иве!
  • Брех, Иве, откъде тези прекрасни идеи?!
  • само вятърните мелници...
    Още минало навяват!

    Харесах!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??