***
Там някога обичах
чувствах пълнота от всяка
глупава подробност
Сякаш някога наричах
ежедневието щастиe
не търсех никъде изгодност...
Сърцето се превърна
в шесто мое сетиво
по-истинско и силно
Можех всичко да обгърна
и сляпа даже виждах
преоткривах се безспирно
Там някъде сега
е само вятърна заблуда
изместена от облаци
пропити с мойта самотa
Няма даже празнина-
само вятърните мелници...
Още минало навяват!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
