30 ago 2012, 10:32

* * *

  Poesía
632 0 0

Денят е днес

 

Винаги казваме:

         "И утре е ден..."

                       Винаги вярваме:

                                        "И утре е ден..."

                                                       Винаги помниме:

                                                              "Вчера, онзи и по-онзи ден..."

НО

     забравяме,

                     че днес е единственият ден.

Защо ли?

            Ами

                 защото сме тук,

                           защото Луната свети

                                                   и даже Марс 

                                                               е ей-толкова близо,

почти колкото всички непознати Галактики. 

Защото

               сме  

                    живи.

Тук, 

          сега,

                 с надеждата 

за утре.

 

29.08.2012

 

 

                                                                                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Пачова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...