30 авг. 2012 г., 10:32

* * *

633 0 0

Денят е днес

 

Винаги казваме:

         "И утре е ден..."

                       Винаги вярваме:

                                        "И утре е ден..."

                                                       Винаги помниме:

                                                              "Вчера, онзи и по-онзи ден..."

НО

     забравяме,

                     че днес е единственият ден.

Защо ли?

            Ами

                 защото сме тук,

                           защото Луната свети

                                                   и даже Марс 

                                                               е ей-толкова близо,

почти колкото всички непознати Галактики. 

Защото

               сме  

                    живи.

Тук, 

          сега,

                 с надеждата 

за утре.

 

29.08.2012

 

 

                                                                                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Пачова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...