30 авг. 2012 г., 10:32

* * *

631 0 0

Денят е днес

 

Винаги казваме:

         "И утре е ден..."

                       Винаги вярваме:

                                        "И утре е ден..."

                                                       Винаги помниме:

                                                              "Вчера, онзи и по-онзи ден..."

НО

     забравяме,

                     че днес е единственият ден.

Защо ли?

            Ами

                 защото сме тук,

                           защото Луната свети

                                                   и даже Марс 

                                                               е ей-толкова близо,

почти колкото всички непознати Галактики. 

Защото

               сме  

                    живи.

Тук, 

          сега,

                 с надеждата 

за утре.

 

29.08.2012

 

 

                                                                                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Пачова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...