Aug 30, 2012, 10:32 AM

* * * 

  Poetry
424 0 0

Денят е днес

 

Винаги казваме:

         "И утре е ден..."

                       Винаги вярваме:

                                        "И утре е ден..."

                                                       Винаги помниме:

                                                              "Вчера, онзи и по-онзи ден..."

НО

     забравяме,

                     че днес е единственият ден.

Защо ли?

            Ами

                 защото сме тук,

                           защото Луната свети

                                                   и даже Марс 

                                                               е ей-толкова близо,

почти колкото всички непознати Галактики. 

Защото

               сме  

                    живи.

Тук, 

          сега,

                 с надеждата 

за утре.

 

29.08.2012

 

 

                                                                                     

© Катя Пачова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??