30.08.2012 г., 10:32

* * *

630 0 0

Денят е днес

 

Винаги казваме:

         "И утре е ден..."

                       Винаги вярваме:

                                        "И утре е ден..."

                                                       Винаги помниме:

                                                              "Вчера, онзи и по-онзи ден..."

НО

     забравяме,

                     че днес е единственият ден.

Защо ли?

            Ами

                 защото сме тук,

                           защото Луната свети

                                                   и даже Марс 

                                                               е ей-толкова близо,

почти колкото всички непознати Галактики. 

Защото

               сме  

                    живи.

Тук, 

          сега,

                 с надеждата 

за утре.

 

29.08.2012

 

 

                                                                                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Пачова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...