7 jul 2009, 10:41

* * *

  Poesía
600 0 9

Разтопено олово -

                               буря,

бурни мисли -

                               океани,

завихря -

                               вихър,

                               вихрушка.

Връхлита -

                               и помита,

                               и стопява,

                               и гори,

човешка душа.

                               В огън,

                               и плам,

гори,

стопява,

и ето полъх -

                               мисъл,

                               обич,

връхлита -

                               от дълбини

                               небесни

и закриля,

и окриля,

и обгръща -

                               с нежни вихри,

                               сърце човешко

и гори,

и тупти,

                               с вечен огън,

                               с вечен плам!

 

1994г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...