7 jul 2009, 10:41

* * *

  Poesía
604 0 9

Разтопено олово -

                               буря,

бурни мисли -

                               океани,

завихря -

                               вихър,

                               вихрушка.

Връхлита -

                               и помита,

                               и стопява,

                               и гори,

човешка душа.

                               В огън,

                               и плам,

гори,

стопява,

и ето полъх -

                               мисъл,

                               обич,

връхлита -

                               от дълбини

                               небесни

и закриля,

и окриля,

и обгръща -

                               с нежни вихри,

                               сърце човешко

и гори,

и тупти,

                               с вечен огън,

                               с вечен плам!

 

1994г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...