7 июл. 2009 г., 10:41

* * *

602 0 9

Разтопено олово -

                               буря,

бурни мисли -

                               океани,

завихря -

                               вихър,

                               вихрушка.

Връхлита -

                               и помита,

                               и стопява,

                               и гори,

човешка душа.

                               В огън,

                               и плам,

гори,

стопява,

и ето полъх -

                               мисъл,

                               обич,

връхлита -

                               от дълбини

                               небесни

и закриля,

и окриля,

и обгръща -

                               с нежни вихри,

                               сърце човешко

и гори,

и тупти,

                               с вечен огън,

                               с вечен плам!

 

1994г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сириус Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...