7.07.2009 г., 10:41

* * *

597 0 9

Разтопено олово -

                               буря,

бурни мисли -

                               океани,

завихря -

                               вихър,

                               вихрушка.

Връхлита -

                               и помита,

                               и стопява,

                               и гори,

човешка душа.

                               В огън,

                               и плам,

гори,

стопява,

и ето полъх -

                               мисъл,

                               обич,

връхлита -

                               от дълбини

                               небесни

и закриля,

и окриля,

и обгръща -

                               с нежни вихри,

                               сърце човешко

и гори,

и тупти,

                               с вечен огън,

                               с вечен плам!

 

1994г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...