Jul 7, 2009, 10:41 AM

* * *

  Poetry
598 0 9

Разтопено олово -

                               буря,

бурни мисли -

                               океани,

завихря -

                               вихър,

                               вихрушка.

Връхлита -

                               и помита,

                               и стопява,

                               и гори,

човешка душа.

                               В огън,

                               и плам,

гори,

стопява,

и ето полъх -

                               мисъл,

                               обич,

връхлита -

                               от дълбини

                               небесни

и закриля,

и окриля,

и обгръща -

                               с нежни вихри,

                               сърце човешко

и гори,

и тупти,

                               с вечен огън,

                               с вечен плам!

 

1994г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...