1 jul 2009, 22:47

* * *

616 0 3

 

                                             Писмо до майка ми

 

Искам да си тук.

Да си до мен.

За мъничко дори.

Да оживее пак онази приказка -

създадена от обичта ти.

Знам, огънят ще стопли вечерта,

ще си играе с тъмнината,

а ти ще се надсмиваш над смъртта.

Но тя те скри.

Къде те скри? Кажи.

Аз все те търся.

Отидох в детството.

Попитах младостта.

Те помнеха добрите ти очи.

Надникнах в скрина.

Очакваше той сръчните ръце.

Пребродих стария квартал,

но не дочух и там смеха ти.

А може би остана във съня ми.

Ще те намеря някой ден.

Ще те намеря.

                                                                                              

                                                                                       Wali. /Виолета Томова/

       

 

          

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... И аз търся един забравен спомен, за мама.някак ме върна назад към самата мен.. Благодаря ,ти ! Дано да го намеря , за да намеря себе си най- накрая...
  • Поклон!!!
    ...ще те намеря в Отражението, защото само то остана ми от миговете с теб, нали? И щом потъна в ласките на Сътворението пръстта и мен ще ме прости. Но днес очите ми се взират в усмивката, която Раждането даде ми от теб, във корените на мечтите, в тъгата на соления отронен ред...

    С това никога не се свиква...да потъгуваме заедно...
  • Добре дошла!

    Стихът ти ме разплака!
    !!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...