1.07.2009 г., 22:47

* * *

609 0 3

 

                                             Писмо до майка ми

 

Искам да си тук.

Да си до мен.

За мъничко дори.

Да оживее пак онази приказка -

създадена от обичта ти.

Знам, огънят ще стопли вечерта,

ще си играе с тъмнината,

а ти ще се надсмиваш над смъртта.

Но тя те скри.

Къде те скри? Кажи.

Аз все те търся.

Отидох в детството.

Попитах младостта.

Те помнеха добрите ти очи.

Надникнах в скрина.

Очакваше той сръчните ръце.

Пребродих стария квартал,

но не дочух и там смеха ти.

А може би остана във съня ми.

Ще те намеря някой ден.

Ще те намеря.

                                                                                              

                                                                                       Wali. /Виолета Томова/

       

 

          

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... И аз търся един забравен спомен, за мама.някак ме върна назад към самата мен.. Благодаря ,ти ! Дано да го намеря , за да намеря себе си най- накрая...
  • Поклон!!!
    ...ще те намеря в Отражението, защото само то остана ми от миговете с теб, нали? И щом потъна в ласките на Сътворението пръстта и мен ще ме прости. Но днес очите ми се взират в усмивката, която Раждането даде ми от теб, във корените на мечтите, в тъгата на соления отронен ред...

    С това никога не се свиква...да потъгуваме заедно...
  • Добре дошла!

    Стихът ти ме разплака!
    !!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...