1 июл. 2009 г., 22:47

* * *

610 0 3

 

                                             Писмо до майка ми

 

Искам да си тук.

Да си до мен.

За мъничко дори.

Да оживее пак онази приказка -

създадена от обичта ти.

Знам, огънят ще стопли вечерта,

ще си играе с тъмнината,

а ти ще се надсмиваш над смъртта.

Но тя те скри.

Къде те скри? Кажи.

Аз все те търся.

Отидох в детството.

Попитах младостта.

Те помнеха добрите ти очи.

Надникнах в скрина.

Очакваше той сръчните ръце.

Пребродих стария квартал,

но не дочух и там смеха ти.

А може би остана във съня ми.

Ще те намеря някой ден.

Ще те намеря.

                                                                                              

                                                                                       Wali. /Виолета Томова/

       

 

          

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... И аз търся един забравен спомен, за мама.някак ме върна назад към самата мен.. Благодаря ,ти ! Дано да го намеря , за да намеря себе си най- накрая...
  • Поклон!!!
    ...ще те намеря в Отражението, защото само то остана ми от миговете с теб, нали? И щом потъна в ласките на Сътворението пръстта и мен ще ме прости. Но днес очите ми се взират в усмивката, която Раждането даде ми от теб, във корените на мечтите, в тъгата на соления отронен ред...

    С това никога не се свиква...да потъгуваме заедно...
  • Добре дошла!

    Стихът ти ме разплака!
    !!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...