4 feb 2010, 12:12

* * *

  Poesía » Otra
697 0 1

 

 

                                           

                                           

                                              

                                               Играехме  с вятъра.

                                               С дъжда се надбягвахме.

                                               Лъчите на слънцето,

                                               за кой ли път

                                               до десет брояха

                                               в играта на криеница.

                                               Скрити в сянката,

                                               усмихнати,

                                               дъх да поемем

                                               за мъничко,

                                               не можехме

                                               без вятъра,

                                               дъжда и лъчите.

                                               По детски,

                                               с боси крака

                                               с нослета изцапани,

                                               в ръцете

                                               с юмручета свити

                                               мечтите таяхме.

                                               Безкрай светлина.

                                              

                                               

                                               

                                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога намираме красотата на ежедневието, завръщайки се назад към своето детство

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...