Feb 4, 2010, 12:12 PM

* * *

  Poetry » Other
696 0 1

 

 

                                           

                                           

                                              

                                               Играехме  с вятъра.

                                               С дъжда се надбягвахме.

                                               Лъчите на слънцето,

                                               за кой ли път

                                               до десет брояха

                                               в играта на криеница.

                                               Скрити в сянката,

                                               усмихнати,

                                               дъх да поемем

                                               за мъничко,

                                               не можехме

                                               без вятъра,

                                               дъжда и лъчите.

                                               По детски,

                                               с боси крака

                                               с нослета изцапани,

                                               в ръцете

                                               с юмручета свити

                                               мечтите таяхме.

                                               Безкрай светлина.

                                              

                                               

                                               

                                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Ганев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога намираме красотата на ежедневието, завръщайки се назад към своето детство

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...