4 февр. 2010 г., 12:12

* * *

699 0 1

 

 

                                           

                                           

                                              

                                               Играехме  с вятъра.

                                               С дъжда се надбягвахме.

                                               Лъчите на слънцето,

                                               за кой ли път

                                               до десет брояха

                                               в играта на криеница.

                                               Скрити в сянката,

                                               усмихнати,

                                               дъх да поемем

                                               за мъничко,

                                               не можехме

                                               без вятъра,

                                               дъжда и лъчите.

                                               По детски,

                                               с боси крака

                                               с нослета изцапани,

                                               в ръцете

                                               с юмручета свити

                                               мечтите таяхме.

                                               Безкрай светлина.

                                              

                                               

                                               

                                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Ганев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога намираме красотата на ежедневието, завръщайки се назад към своето детство

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...