4.02.2010 г., 12:12 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
564 0 1

 

 

                                           

                                           

                                              

                                               Играехме  с вятъра.

                                               С дъжда се надбягвахме.

                                               Лъчите на слънцето,

                                               за кой ли път

                                               до десет брояха

                                               в играта на криеница.

                                               Скрити в сянката,

                                               усмихнати,

                                               дъх да поемем

                                               за мъничко,

                                               не можехме

                                               без вятъра,

                                               дъжда и лъчите.

                                               По детски,

                                               с боси крака

                                               с нослета изцапани,

                                               в ръцете

                                               с юмручета свити

                                               мечтите таяхме.

                                               Безкрай светлина.

                                              

                                               

                                               

                                       

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога намираме красотата на ежедневието, завръщайки се назад към своето детство
Предложения
: ??:??