4.02.2010 г., 12:12

* * *

698 0 1

 

 

                                           

                                           

                                              

                                               Играехме  с вятъра.

                                               С дъжда се надбягвахме.

                                               Лъчите на слънцето,

                                               за кой ли път

                                               до десет брояха

                                               в играта на криеница.

                                               Скрити в сянката,

                                               усмихнати,

                                               дъх да поемем

                                               за мъничко,

                                               не можехме

                                               без вятъра,

                                               дъжда и лъчите.

                                               По детски,

                                               с боси крака

                                               с нослета изцапани,

                                               в ръцете

                                               с юмручета свити

                                               мечтите таяхме.

                                               Безкрай светлина.

                                              

                                               

                                               

                                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога намираме красотата на ежедневието, завръщайки се назад към своето детство

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...