Играехме с вятъра.
С дъжда се надбягвахме.
Лъчите на слънцето,
за кой ли път
до десет брояха
в играта на криеница.
Скрити в сянката,
усмихнати,
дъх да поемем
за мъничко,
не можехме
без вятъра,
дъжда и лъчите.
По детски,
с боси крака
с нослета изцапани,
в ръцете
с юмручета свити
мечтите таяхме.
Безкрай светлина.
© Атанас Ганев Всички права запазени