argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
27 feb 2019, 9:54

Абаносово пладне 

  Poesía
979 15 12

Насън, или наяве, мила моя –
в разхвърляни дилеми, в тих въпрос –
ти вечно ще разплиташ на покоя
косите дълги с цвят на абанос.

 

Ще си причина в стих да се усмихна,
кафето преди пет да не горчи
и, някъде след пладне ако кихна,
да виждам слънце в твоите очи.

 

Полепват като ягодово сладко
словата ми, изречени за теб –
написах ги за време твърде кратко,
но всъщност са огромни като степ.

 

Така ще бъде и така е вече –
любов, която няма аналог.
Ни дяволът рогат ще ѝ попречи,
ни кривият морал на някой бог.

 

До мен ще се събуждаш млечно-бяла.
От райското дърво откъснат плод –
ти все така с любов непрекипяла
ще бъдеш моят повод за живот.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??