Абаносово пладне
Насън, или наяве, мила моя –
в разхвърляни дилеми, в тих въпрос –
ти вечно ще разплиташ на покоя
косите дълги с цвят на абанос.
Ще си причина в стих да се усмихна,
кафето преди пет да не горчи
и, някъде след пладне ако кихна,
да виждам слънце в твоите очи.
Полепват като ягодово сладко
словата ми, изречени за теб –
написах ги за време твърде кратко,
но всъщност са огромни като степ.
Така ще бъде и така е вече –
любов, която няма аналог.
Ни дяволът рогат ще ѝ попречи,
ни кривият морал на някой бог.
До мен ще се събуждаш млечно-бяла.
От райското дърво откъснат плод –
ти все така с любов непрекипяла
ще бъдеш моят повод за живот.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
