argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
27.02.2019 г., 9:54 ч.

Абаносово пладне 

  Поезия
902 14 12

Насън, или наяве, мила моя –
в разхвърляни дилеми, в тих въпрос –
ти вечно ще разплиташ на покоя
косите дълги с цвят на абанос.

 

Ще си причина в стих да се усмихна,
кафето преди пет да не горчи
и, някъде след пладне ако кихна,
да виждам слънце в твоите очи.

 

Полепват като ягодово сладко
словата ми, изречени за теб –
написах ги за време твърде кратко,
но всъщност са огромни като степ.

 

Така ще бъде и така е вече –
любов, която няма аналог.
Ни дяволът рогат ще ѝ попречи,
ни кривият морал на някой бог.

 

До мен ще се събуждаш млечно-бяла.
От райското дърво откъснат плод –
ти все така с любов непрекипяла
ще бъдеш моят повод за живот.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??