11 nov 2010, 11:42

Аборт

  Poesía » Otra
900 0 8

Аборт

(по Славяночка)

Отлитна нанейде дъхът на ванилия.
В утайка на дъното изгоряха лъчите.
Тя продума му тихичко, на предела на силите:
- А аз... им сънувах... очите...

Три дни Времето в люти скандали помете.
Три нощи "или-или" развързваха.
Някак си смачкано сви раменете:
- Може би малко избързахме...

- Много в живота има идилии...
Нямам квартира... Не стигат парите...
Единия си проблем сме вече решили...
Решете сега... със мен... да вървите...

Е, аз ще тръгвам... Ти си уморена...
Искаш ли нещо? Така... По нощите...
- Никого не искам да остава при мене...
Само се моля... да не сънувам... очите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...