ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
11 nov 2010, 11:42

Аборт

  Poesía » Otra
906 0 8

Аборт

(по Славяночка)

Отлитна нанейде дъхът на ванилия.
В утайка на дъното изгоряха лъчите.
Тя продума му тихичко, на предела на силите:
- А аз... им сънувах... очите...

Три дни Времето в люти скандали помете.
Три нощи "или-или" развързваха.
Някак си смачкано сви раменете:
- Може би малко избързахме...

- Много в живота има идилии...
Нямам квартира... Не стигат парите...
Единия си проблем сме вече решили...
Решете сега... със мен... да вървите...

Е, аз ще тръгвам... Ти си уморена...
Искаш ли нещо? Така... По нощите...
- Никого не искам да остава при мене...
Само се моля... да не сънувам... очите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0