old_scoundrel (Александър Белчев) old_scoundrel (Александър Белчев)
3 175
21 ene 2009, 13:45

Аборт

  Poesía » Otra
1.4K 0 15
Да стискаш палци - да остана жива! -
ми каза. И пое сама. Напред.
Надменната ти фигура се стапяше
във зноя като евтин сладолед.

Един трамвай ти звънна за утеха.
Една линейка пътем се прекръсти.
Какво е мъка, пръстите ми взеха
да обясняват на далечните ти пръсти.

И светофарите замигаха червено.
И ги премаза воят на спирачки.

Убиха някого. Във тебе, но и в мене.

А няма кой за него да поплаче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • yotovava (Валентина Йотова)
    yotovava (Валентина Йотова)
    ... силно!
  • aLmA_mUeRtA (Ив)
    aLmA_mUeRtA (Ив)
    Тук- само възхищение! Голямо възхищение!!!
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Мъка е... Надменността в случая е границата на Аз-а и болката!
    След тая граница се изгубваш...
  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Мда, въпрос на прочит. Разбирам те и наистина намирам стиха за много добър. Благодаря за отговора!
  • old_scoundrel (Александър Белчев)
    old_scoundrel (Александър Белчев)
    Човек (Анна Станоева) 22-01-2009г. 12:20
    Аз съм потресена, стиха има невероятно въздействие. Мислех си, че Тя е всичко друго но не и "надменна" в този момент. Освен, ако не е поза за пред Него. Тръгвайки по този път, раменете са приведени, очите уплашени, поне аз така си го представям. А съм го виждала в една-две жени... Размисли ме... Благодаря!

    Има жени, чиято красота е дотам убийствена, та се възприема от околните като надменност, макар в случая от надменност да нямаше и помен. Като приятел бях помолен за най-човешката помощ - присъствие за кураж, и също бях потресен от нелепостта на неизбежното, и е проличало в стиха. Така че съгласен съм с казаното от Вас напълно.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0