old_scoundrel (Александър Белчев) old_scoundrel (Александър Белчев)
3 175
21 ene 2009, 13:45

Аборт

  Poesía » Otra
1.4K 0 15
Да стискаш палци - да остана жива! -
ми каза. И пое сама. Напред.
Надменната ти фигура се стапяше
във зноя като евтин сладолед.

Един трамвай ти звънна за утеха.
Една линейка пътем се прекръсти.
Какво е мъка, пръстите ми взеха
да обясняват на далечните ти пръсти.

И светофарите замигаха червено.
И ги премаза воят на спирачки.

Убиха някого. Във тебе, но и в мене.

А няма кой за него да поплаче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • yotovava (Валентина Йотова)
    yotovava (Валентина Йотова)
    ... силно!
  • aLmA_mUeRtA (Ив)
    aLmA_mUeRtA (Ив)
    Тук- само възхищение! Голямо възхищение!!!
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Мъка е... Надменността в случая е границата на Аз-а и болката!
    След тая граница се изгубваш...
  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Мда, въпрос на прочит. Разбирам те и наистина намирам стиха за много добър. Благодаря за отговора!
  • old_scoundrel (Александър Белчев)
    old_scoundrel (Александър Белчев)
    Човек (Анна Станоева) 22-01-2009г. 12:20
    Аз съм потресена, стиха има невероятно въздействие. Мислех си, че Тя е всичко друго но не и "надменна" в този момент. Освен, ако не е поза за пред Него. Тръгвайки по този път, раменете са приведени, очите уплашени, поне аз така си го представям. А съм го виждала в една-две жени... Размисли ме... Благодаря!

    Има жени, чиято красота е дотам убийствена, та се възприема от околните като надменност, макар в случая от надменност да нямаше и помен. Като приятел бях помолен за най-човешката помощ - присъствие за кураж, и също бях потресен от нелепостта на неизбежното, и е проличало в стиха. Така че съгласен съм с казаното от Вас напълно.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0