21.01.2009 г., 13:45 ч.

Аборт 

  Поезия » Друга
1171 0 15
Да стискаш палци - да остана жива! -
ми каза. И пое сама. Напред.
Надменната ти фигура се стапяше
във зноя като евтин сладолед.

Един трамвай ти звънна за утеха.
Една линейка пътем се прекръсти.
Какво е мъка, пръстите ми взеха
да обясняват на далечните ти пръсти.

И светофарите замигаха червено.
И ги премаза воят на спирачки.

Убиха някого. Във тебе, но и в мене.

А няма кой за него да поплаче.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... силно!
  • Тук- само възхищение! Голямо възхищение!!!
  • Мъка е... Надменността в случая е границата на Аз-а и болката!
    След тая граница се изгубваш...
  • Мда, въпрос на прочит. Разбирам те и наистина намирам стиха за много добър. Благодаря за отговора!
  • Човек (Анна Станоева) 22-01-2009г. 12:20
    Аз съм потресена, стиха има невероятно въздействие. Мислех си, че Тя е всичко друго но не и "надменна" в този момент. Освен, ако не е поза за пред Него. Тръгвайки по този път, раменете са приведени, очите уплашени, поне аз така си го представям. А съм го виждала в една-две жени... Размисли ме... Благодаря!

    Има жени, чиято красота е дотам убийствена, та се възприема от околните като надменност, макар в случая от надменност да нямаше и помен. Като приятел бях помолен за най-човешката помощ - присъствие за кураж, и също бях потресен от нелепостта на неизбежното, и е проличало в стиха. Така че съгласен съм с казаното от Вас напълно.
  • този стих боли...

    !!!
  • Аз съм потресена, стиха има невероятно въздействие. Мислех си, че Тя е всичко друго но не и "надменна" в този момент. Освен, ако не е поза за пред Него. Тръгвайки по този път, раменете са приведени, очите уплашени, поне аз така си го представям. А съм го виждала в една-две жени... Размисли ме... Благодаря!
  • Брутален си, г-н Белчев. МНого добро.
  • И написано от мъж, направо ме разтърси!
  • Един от най-докосващите стихове на тази тема, който съм чела!
  • добре де като не ти пращат по шише ракия... защо публикуваш (това ме разсмя, аз като одъртея ще стана ли същия )


    силен стих ...
  • Тъжно е!!!Няма нищо по- лошо от това да отнемеш детски живот/ макар и в зародиш!/.
  • Сърдечен поклон...
  • Е, най-после го публикува! Много ми хареса! Разчувства ме. Още повече, че знам повода за написването на стихотворението. Аз съм преживяла същото, но не написах стихотворение. Хареса ми включването на външни обекти - трамвая, линейката, светофарите.
  • Без думи!
Предложения
: ??:??