Аборт
Да стискаш палци - да остана жива! -
ми каза. И пое сама. Напред.
Надменната ти фигура се стапяше
във зноя като евтин сладолед.
Един трамвай ти звънна за утеха.
Една линейка пътем се прекръсти.
Какво е мъка, пръстите ми взеха
да обясняват на далечните ти пръсти.
И светофарите замигаха червено.
И ги премаза воят на спирачки.
Убиха някого. Във тебе, но и в мене.
А няма кой за него да поплаче.
ми каза. И пое сама. Напред.
Надменната ти фигура се стапяше
във зноя като евтин сладолед.
Един трамвай ти звънна за утеха.
Една линейка пътем се прекръсти.
Какво е мъка, пръстите ми взеха
да обясняват на далечните ти пръсти.
И светофарите замигаха червено.
И ги премаза воят на спирачки.
Убиха някого. Във тебе, но и в мене.
А няма кой за него да поплаче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
