old_scoundrel (Александър Белчев) old_scoundrel (Александър Белчев)
3 175
Jan 21, 2009, 1:45 PM

Аборт

  Poetry » Other
1.4K 0 15
Да стискаш палци - да остана жива! -
ми каза. И пое сама. Напред.
Надменната ти фигура се стапяше
във зноя като евтин сладолед.

Един трамвай ти звънна за утеха.
Една линейка пътем се прекръсти.
Какво е мъка, пръстите ми взеха
да обясняват на далечните ти пръсти.

И светофарите замигаха червено.
И ги премаза воят на спирачки.

Убиха някого. Във тебе, но и в мене.

А няма кой за него да поплаче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Белчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • yotovava (Валентина Йотова)
    yotovava (Валентина Йотова)
    ... силно!
  • aLmA_mUeRtA (Ив)
    aLmA_mUeRtA (Ив)
    Тук- само възхищение! Голямо възхищение!!!
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Мъка е... Надменността в случая е границата на Аз-а и болката!
    След тая граница се изгубваш...
  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Мда, въпрос на прочит. Разбирам те и наистина намирам стиха за много добър. Благодаря за отговора!
  • old_scoundrel (Александър Белчев)
    old_scoundrel (Александър Белчев)
    Човек (Анна Станоева) 22-01-2009г. 12:20
    Аз съм потресена, стиха има невероятно въздействие. Мислех си, че Тя е всичко друго но не и "надменна" в този момент. Освен, ако не е поза за пред Него. Тръгвайки по този път, раменете са приведени, очите уплашени, поне аз така си го представям. А съм го виждала в една-две жени... Размисли ме... Благодаря!

    Има жени, чиято красота е дотам убийствена, та се възприема от околните като надменност, макар в случая от надменност да нямаше и помен. Като приятел бях помолен за най-човешката помощ - присъствие за кураж, и също бях потресен от нелепостта на неизбежното, и е проличало в стиха. Така че съгласен съм с казаното от Вас напълно.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0