21 янв. 2009 г., 13:45

Аборт

Поэзия » Другая

1.4K 0 15

Да стискаш палци - да остана жива! -
ми каза. И пое сама. Напред.
Надменната ти фигура се стапяше
във зноя като евтин сладолед.

Един трамвай ти звънна за утеха.
Една линейка пътем се прекръсти.
Какво е мъка, пръстите ми взеха
да обясняват на далечните ти пръсти.

И светофарите замигаха червено.
И ги премаза воят на спирачки.

Убиха някого. Във тебе, но и в мене.

А няма кой за него да поплаче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

yotovava (Валентина Йотова)

... силно!

2009-06-11T11:28:04+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Тук- само възхищение! Голямо възхищение!!!

2009-02-22T22:24:43+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Мъка е... Надменността в случая е границата на Аз-а и болката!
След тая граница се изгубваш...

2009-01-24T07:53:10+02:00
Човек (Анна Станоева)

Мда, въпрос на прочит. Разбирам те и наистина намирам стиха за много добър. Благодаря за отговора!

2009-01-22T14:13:49+02:00
old_scoundrel (Александър Белчев)

Човек (Анна Станоева) 22-01-2009г. 12:20
Аз съм потресена, стиха има невероятно въздействие. Мислех си, че Тя е всичко друго но не и "надменна" в този момент. Освен, ако не е поза за пред Него. Тръгвайки по този път, раменете са приведени, очите уплашени, поне аз така си го представям. А съм го виждала в една-две жени... Размисли ме... Благодаря!

Има жени, чиято красота е дотам убийствена, та се възприема от околните като надменност, макар в случая от надменност да нямаше и помен. Като приятел бях помолен за най-човешката помощ - присъствие за кураж, и също бях потресен от нелепостта на неизбежното, и е проличало в стиха. Така че съгласен съм с казаното от Вас напълно.

2009-01-22T13:49:50+02:00