31 jul 2019, 20:37

Absent /Pars II/

775 1 0

Монотонност в стая.

Прикован часовник на стената - стар, мръсен и тежък.

 

Липса на спомен

и спомена е липса.

Спуснати завеси. 

Дълга бе нощта.

Кратък момент на затаен дъх.

Тишината е вестител.

Прахта по рафтовете и малката масичка 

до люлеещото се кресло бе отпечатъка на

отдавна отишлите си.

Липса на болка.

Фасове в пепелници- стояли с дни,

седмици дори - първи, втори, 

трети беше взет.

Запалена камина.

Огъня в обятията си прегръщаше дървата.

Липса на загуба.

За секунди задържан бе цигарения дим,

след това издишан. 

Коняк в чаша.

Липса на каквато и да е празнота..

Нямаше я.

Отсъстваше липсата.

Не се усещаше - ни в душата, 

ни в старата, полу-тъмна стая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...