Jul 31, 2019, 8:37 PM

Absent /Pars II/

768 1 0

Монотонност в стая.

Прикован часовник на стената - стар, мръсен и тежък.

 

Липса на спомен

и спомена е липса.

Спуснати завеси. 

Дълга бе нощта.

Кратък момент на затаен дъх.

Тишината е вестител.

Прахта по рафтовете и малката масичка 

до люлеещото се кресло бе отпечатъка на

отдавна отишлите си.

Липса на болка.

Фасове в пепелници- стояли с дни,

седмици дори - първи, втори, 

трети беше взет.

Запалена камина.

Огъня в обятията си прегръщаше дървата.

Липса на загуба.

За секунди задържан бе цигарения дим,

след това издишан. 

Коняк в чаша.

Липса на каквато и да е празнота..

Нямаше я.

Отсъстваше липсата.

Не се усещаше - ни в душата, 

ни в старата, полу-тъмна стая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...