31.07.2019 г., 20:37

Absent /Pars II/

772 1 0

Монотонност в стая.

Прикован часовник на стената - стар, мръсен и тежък.

 

Липса на спомен

и спомена е липса.

Спуснати завеси. 

Дълга бе нощта.

Кратък момент на затаен дъх.

Тишината е вестител.

Прахта по рафтовете и малката масичка 

до люлеещото се кресло бе отпечатъка на

отдавна отишлите си.

Липса на болка.

Фасове в пепелници- стояли с дни,

седмици дори - първи, втори, 

трети беше взет.

Запалена камина.

Огъня в обятията си прегръщаше дървата.

Липса на загуба.

За секунди задържан бе цигарения дим,

след това издишан. 

Коняк в чаша.

Липса на каквато и да е празнота..

Нямаше я.

Отсъстваше липсата.

Не се усещаше - ни в душата, 

ни в старата, полу-тъмна стая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...