Монотонност в стая.

Прикован часовник на стената - стар, мръсен и тежък.

Липса на спомен

и спомена е липса.

Спуснати завеси. 

Дълга бе нощта.

Кратък момент на затаен дъх.

Тишината е вестител.

Прахта по рафтовете и малката масичка 

до люлеещото се кресло бе отпечатъка на

отдавна отишлите си.

Липса на болка.

Фасове в пепелници- стояли с дни,

седмици дори - първи, втори, 

трети беше взет.

Запалена камина.

Огъня в обятията си прегръщаше дървата.

Липса на загуба.

За секунди задържан бе цигарения дим,

след това издишан. 

Коняк в чаша.

Липса на каквато и да е празнота..

Нямаше я.

Отсъстваше липсата.

Не се усещаше - ни в душата, 

ни в старата, полу-тъмна стая.