31.07.2019 г., 20:37

Absent /Pars II/

771 1 0

Монотонност в стая.

Прикован часовник на стената - стар, мръсен и тежък.

 

Липса на спомен

и спомена е липса.

Спуснати завеси. 

Дълга бе нощта.

Кратък момент на затаен дъх.

Тишината е вестител.

Прахта по рафтовете и малката масичка 

до люлеещото се кресло бе отпечатъка на

отдавна отишлите си.

Липса на болка.

Фасове в пепелници- стояли с дни,

седмици дори - първи, втори, 

трети беше взет.

Запалена камина.

Огъня в обятията си прегръщаше дървата.

Липса на загуба.

За секунди задържан бе цигарения дим,

след това издишан. 

Коняк в чаша.

Липса на каквато и да е празнота..

Нямаше я.

Отсъстваше липсата.

Не се усещаше - ни в душата, 

ни в старата, полу-тъмна стая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...