17 mar 2011, 12:14

Абстракция

  Poesía » Otra
1K 0 17

До съзнанието ми се  докосват

и  най-слабите сигнали.

Видими, невидими, неразличими.

Транс  и  продължение.

Възприятия, породени от сенситивност,

или  глухо приглушавана чувствителност?

Запазвам самообладание.

Атакувам  със собствена методика

и се опитвам да оцелея в джунглата на фактите.

Понякога логично е нелогичното!

Поразително.

Неимоверни усилия се изискват.

Втренчени в настоящето, не забелязваме бъдещето.

Загубваме собственото си достойнство.

Забравяме за чудесата.

Страдаме, погълнати от ежедневието.

Товарът на плещите ни расте.

Душата  експлодира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Елена и Нина!
    Трогнахте ме!
    Лека вечер!
    Успех и любов желая!
  • Чудесен стих, Симеон, в който се огледах! Съзнанието е като очна ябълка, чувствително и към най-дребните прашинки...

  • Благодаря ти, Светле!
    Така се стекоха разни обстоятелства,
    които ме наведоха на тези мисли и настроения.
    Приятен ден!
    Успех, Светле!
  • Много замислящо!Привет!
  • Благодаря ти, Роси!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...