Абстракция
До съзнанието ми се докосват
и най-слабите сигнали.
Видими, невидими, неразличими.
Транс и продължение.
Възприятия, породени от сенситивност,
или глухо приглушавана чувствителност?
Запазвам самообладание.
Атакувам със собствена методика
и се опитвам да оцелея в джунглата на фактите.
Понякога логично е нелогичното!
Поразително.
Неимоверни усилия се изискват.
Втренчени в настоящето, не забелязваме бъдещето.
Загубваме собственото си достойнство.
Забравяме за чудесата.
Страдаме, погълнати от ежедневието.
Товарът на плещите ни расте.
Душата експлодира.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
