Абстракция
До съзнанието ми се докосват
и най-слабите сигнали.
Видими, невидими, неразличими.
Транс и продължение.
Възприятия, породени от сенситивност,
или глухо приглушавана чувствителност?
Запазвам самообладание.
Атакувам със собствена методика
и се опитвам да оцелея в джунглата на фактите.
Понякога логично е нелогичното!
Поразително.
Неимоверни усилия се изискват.
Втренчени в настоящето, не забелязваме бъдещето.
Загубваме собственото си достойнство.
Забравяме за чудесата.
Страдаме, погълнати от ежедневието.
Товарът на плещите ни расте.
Душата експлодира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
