20 dic 2007, 15:40

Абсурдност... 

  Poesía » Otra
1029 0 15
 

 

Съсиреци в отровено съзнание,

затлачили венозния си пулс...

Вътреутробно, давещо изгнание,

без такт отмерва болния импулс...

Остатъчни, неведоми причастия,

отпиват дъх от ритуалния бокал...

Сакрален миг, изригнали нещастия

заравят същността в леплива кал...

Стърчащи руините, опустяват,

с оглозгани до болка... сетива.

И каменни, следите избледняват,

издъхвайки във примка... пипала.

Порядъчно вгорченото безвкусие,

сладникавост и блудкава тъга...

Влудяващо и болно овчедушие,

вещаят непрогледна... тишина.

Безформено издялани пътеките

и стръмните кървящи колене...

Преминали в издъхващо забвение,

от тежест... овехтяли рамене...

Безгласно и безплодно ще е утре,

от липсващото днес ще се роди...

Незряло и безпочвено е вътре,

където само нищото... крещи...

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??