Jane_d (Деси Инджева)
124 4433
20.12.2007 г., 15:40 ч.

Абсурдност... 

  Поезия » Друга
1022 0 15
 

 

Съсиреци в отровено съзнание,

затлачили венозния си пулс...

Вътреутробно, давещо изгнание,

без такт отмерва болния импулс...

Остатъчни, неведоми причастия,

отпиват дъх от ритуалния бокал...

Сакрален миг, изригнали нещастия

заравят същността в леплива кал...

Стърчащи руините, опустяват,

с оглозгани до болка... сетива.

И каменни, следите избледняват,

издъхвайки във примка... пипала.

Порядъчно вгорченото безвкусие,

сладникавост и блудкава тъга...

Влудяващо и болно овчедушие,

вещаят непрогледна... тишина.

Безформено издялани пътеките

и стръмните кървящи колене...

Преминали в издъхващо забвение,

от тежест... овехтяли рамене...

Безгласно и безплодно ще е утре,

от липсващото днес ще се роди...

Незряло и безпочвено е вътре,

където само нищото... крещи...

© Деси Инджева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??