Абсурдност...
Съсиреци в отровено съзнание,
затлачили венозния си пулс...
Вътреутробно, давещо изгнание,
без такт отмерва болния импулс...
Остатъчни, неведоми причастия,
отпиват дъх от ритуалния бокал...
Сакрален миг, изригнали нещастия
заравят същността в леплива кал...
Стърчащи руините, опустяват,
с оглозгани до болка... сетива.
И каменни, следите избледняват,
издъхвайки във примка... пипала.
Порядъчно вгорченото безвкусие,
сладникавост и блудкава тъга...
Влудяващо и болно овчедушие,
вещаят непрогледна... тишина.
Безформено издялани пътеките
и стръмните кървящи колене...
Преминали в издъхващо забвение,
от тежест... овехтяли рамене...
Безгласно и безплодно ще е утре,
от липсващото днес ще се роди...
Незряло и безпочвено е вътре,
където само нищото... крещи...
© Деси Инджева All rights reserved.
