20 дек. 2007 г., 15:40

Абсурдност...

1.4K 0 15
 

 

Съсиреци в отровено съзнание,

затлачили венозния си пулс...

Вътреутробно, давещо изгнание,

без такт отмерва болния импулс...

Остатъчни, неведоми причастия,

отпиват дъх от ритуалния бокал...

Сакрален миг, изригнали нещастия

заравят същността в леплива кал...

Стърчащи руините, опустяват,

с оглозгани до болка... сетива.

И каменни, следите избледняват,

издъхвайки във примка... пипала.

Порядъчно вгорченото безвкусие,

сладникавост и блудкава тъга...

Влудяващо и болно овчедушие,

вещаят непрогледна... тишина.

Безформено издялани пътеките

и стръмните кървящи колене...

Преминали в издъхващо забвение,

от тежест... овехтяли рамене...

Безгласно и безплодно ще е утре,

от липсващото днес ще се роди...

Незряло и безпочвено е вътре,

където само нищото... крещи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...