Болка и единение,
скръб и изкупление.
Защо попаднах в това измерение.
Пламък толкова червен,
гони ме, преследва точно мен.
Сенките на мъртвите души,
толкова отритнати и измамени.
Болката гори,
не виждам, защото нямам и очи.
Пламъкът душата ми изпепели.
Останах без сърце,
без сърце, защото дяволът го взе.
А сега обречена съм пак,
да се скитам в ада, в този непрогледен мрак.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
