Adelinka (Ааа)
101 395
9.06.2006 г., 0:40 ч.

Ада  

  Поезия
549 0 4

Болка и единение,
скръб и изкупление.
Защо попаднах в това измерение.
Пламък толкова червен,
гони ме, преследва точно мен.
Сенките на мъртвите души,
толкова отритнати и измамени.
Болката гори,
не виждам, защото нямам и очи.
Пламъкът душата ми изпепели.
Останах без сърце,
без сърце, защото дяволът го взе.
А сега обречена съм пак,
да се скитам в ада, в този непрогледен мрак.


 

© Ааа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси Диди!
  • Стихото е супер!
    Поздрав!
  • Кате,благодаря ти за хубавите коментари,които оставяш винаги,за думите,които казваш.Защото повярвай ми,наистина ми става много,много приятно всеки път когато видя какво си написала.
    Благодаря ти за пожеланието.Аз попринцип съм един много позитивен човек,но винаги когато пиша,не знам защо,но в стихотворенията ми се чувства някъква болка,тъга.Може би,защото тъжните картини успяват по-силно да трогнат и да предизвикат по-силни емоции.Искрено се надявам,че именно емоцията от стихотворенията ми наистина успява да те докосне.
    Благодаря още веднъж!
  • Миличка,всеки има своят ад и,когато излезе от него попада в друг,още по-жесток.Но самият живот е жесток,а на нас ни се живее...
    Пожеланието ми е да намериш и своя рай!
    ПОЗДРАВ!
Предложения
: ??:??