Adelinka (Ааа)
101 395
9 июн. 2006 г., 00:40

Ада  

  Поэзия
543 0 4

Болка и единение,
скръб и изкупление.
Защо попаднах в това измерение.
Пламък толкова червен,
гони ме, преследва точно мен.
Сенките на мъртвите души,
толкова отритнати и измамени.
Болката гори,
не виждам, защото нямам и очи.
Пламъкът душата ми изпепели.
Останах без сърце,
без сърце, защото дяволът го взе.
А сега обречена съм пак,
да се скитам в ада, в този непрогледен мрак.


 

© Ааа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси Диди!
  • Стихото е супер!
    Поздрав!
  • Кате,благодаря ти за хубавите коментари,които оставяш винаги,за думите,които казваш.Защото повярвай ми,наистина ми става много,много приятно всеки път когато видя какво си написала.
    Благодаря ти за пожеланието.Аз попринцип съм един много позитивен човек,но винаги когато пиша,не знам защо,но в стихотворенията ми се чувства някъква болка,тъга.Може би,защото тъжните картини успяват по-силно да трогнат и да предизвикат по-силни емоции.Искрено се надявам,че именно емоцията от стихотворенията ми наистина успява да те докосне.
    Благодаря още веднъж!
  • Миличка,всеки има своят ад и,когато излезе от него попада в друг,още по-жесток.Но самият живот е жесток,а на нас ни се живее...
    Пожеланието ми е да намериш и своя рай!
    ПОЗДРАВ!
Предложения
: ??:??