Ада

Поэзия

714 0 4

Болка и единение,
скръб и изкупление.
Защо попаднах в това измерение.
Пламък толкова червен,
гони ме, преследва точно мен.
Сенките на мъртвите души,
толкова отритнати и измамени.
Болката гори,
не виждам, защото нямам и очи.
Пламъкът душата ми изпепели.
Останах без сърце,
без сърце, защото дяволът го взе.
А сега обречена съм пак,
да се скитам в ада, в този непрогледен мрак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Adelinka (Ааа)

Мерси Диди!

2006-06-10T09:30:07+03:00
Логична (Диана Борисова)

Стихото е супер!
Поздрав!

2006-06-10T08:33:20+03:00
Adelinka (Ааа)

Кате,благодаря ти за хубавите коментари,които оставяш винаги,за думите,които казваш.Защото повярвай ми,наистина ми става много,много приятно всеки път когато видя какво си написала.
Благодаря ти за пожеланието.Аз попринцип съм един много позитивен човек,но винаги когато пиша,не знам защо,но в стихотворенията ми се чувства някъква болка,тъга.Може би,защото тъжните картини успяват по-силно да трогнат и да предизвикат по-силни емоции.Искрено се надявам,че именно емоцията от стихотворенията ми наистина успява да те докосне.
Благодаря още веднъж!

2006-06-09T08:18:28+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Миличка,всеки има своят ад и,когато излезе от него попада в друг,още по-жесток.Но самият живот е жесток,а на нас ни се живее...
Пожеланието ми е да намериш и своя рай!
ПОЗДРАВ!

2006-06-09T02:08:06+03:00