В леглото ми се давят небеса
и звуци се протягат пред очите ми.
В напуканите мигли на нощта
проблясват еретични многоточия.
В ръцете ми изгряват светлини,
посипани със дъх на непростено.
Облечени в пресипнали вини
утехи сиви хилят се студено.
В косите ми изгарят ветрове,
надвикали на пясъка безплажието,
надплували свърталище-море,
притихнало на спомена в адажиото...
© Геновева Христова Todos los derechos reservados