6.05.2008 г., 22:56 ч.
Adagio
В леглото ми се давят небеса
и звуци се протягат пред очите ми.
В напуканите мигли на нощта
проблясват еретични многоточия.
В ръцете ми изгряват светлини,
посипани със дъх на непростено.
Облечени в пресипнали вини
утехи сиви хилят се студено.
В косите ми изгарят ветрове,
надвикали на пясъка безплажието,
надплували свърталище-море,
притихнало на спомена в адажиото...
© Геновева Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
...!!!
-
това е мерена реч
с мисъл
и
слух -
навалицата
-
За първи път те чета и не знам как съм те пропуснала в навалицата. Пишеш страхотно!
-
мдаа..звучи добрее
-
Поздравления!
Адажиото е завладяващо!!! -
Рени, да, на Албинони (по презумпция)
иначе има и други хубави адажиа - като в линка под стихотворението!
Тома, твърде е вероятно да си прав, приемам мнението ти, но просто гледам да не се напъвам много
на всички останали (но не на последно място) - радвам се, че ви е харесало
п.с. някой анонимен "пич" продължава да ми показва любовта си чрез неаргументирани ниски оценки, но щом това го успокоява... жив и здрав -
Прекрасен стих!!!
-
Много силно!
-
Страхотно!
-
Прекрасно адажио!Дочух музиката!Прегръщам те с усмивка и пожелание за слънчев и щастлив ден!
-
Прекрасен стих! Поздравявам те!
-
На мен определено ми хареса!!!
Поздравления!!! -
Има какво да се желае от този стих.
-
Разкошно поетично адажио...
докосваш...съкровеното...
с обич,Герда. -
Даже го знам кое адажио е!
А стихът е чуден!
Ave
-
Поздрав, страхотно адажио!
-
музика е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
