6.05.2008 г., 22:56

Adagio

979 0 18

В леглото ми се давят небеса

и звуци се протягат пред очите ми.

В напуканите мигли на нощта

проблясват еретични многоточия.

 

В ръцете ми изгряват светлини,

посипани със дъх на непростено.

Облечени в пресипнали вини

утехи сиви хилят се студено.

 

В косите ми изгарят ветрове,

надвикали на пясъка безплажието,

надплували свърталище-море,

притихнало на спомена в адажиото...

 

 

http://youtube.com/watch?v=W3QDOLw8BgE

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...