6 мая 2008 г., 22:56

Adagio

980 0 18

В леглото ми се давят небеса

и звуци се протягат пред очите ми.

В напуканите мигли на нощта

проблясват еретични многоточия.

 

В ръцете ми изгряват светлини,

посипани със дъх на непростено.

Облечени в пресипнали вини

утехи сиви хилят се студено.

 

В косите ми изгарят ветрове,

надвикали на пясъка безплажието,

надплували свърталище-море,

притихнало на спомена в адажиото...

 

 

http://youtube.com/watch?v=W3QDOLw8BgE

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...