28 ago 2013, 0:17

* * *

  Poesía
1.1K 1 8

Мисля, че на Господ му става все по трудно да раздели праведните от грешните,

Светците от съзаклятниците,

Чистите от омърсените,

Ако волята ми е чиста, мислите - праведни,

Тогава защо все съм заобиколена от толкова грешки?

Ако делото ми е чисто, мисълта - свята,

Тогава защо цялото ми съществуване е грях?

Ако след смъртта се крие истината - защо колкото се доближавам до нея, се появяват повече въпроси?

В Чистилището е бъркотия,

В Рая е празно,

Всеки избира собствения си Ад!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивана Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...