28 ago 2013, 0:17

* * *

  Poesía
1.1K 1 8

Мисля, че на Господ му става все по трудно да раздели праведните от грешните,

Светците от съзаклятниците,

Чистите от омърсените,

Ако волята ми е чиста, мислите - праведни,

Тогава защо все съм заобиколена от толкова грешки?

Ако делото ми е чисто, мисълта - свята,

Тогава защо цялото ми съществуване е грях?

Ако след смъртта се крие истината - защо колкото се доближавам до нея, се появяват повече въпроси?

В Чистилището е бъркотия,

В Рая е празно,

Всеки избира собствения си Ад!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивана Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...