Aug 28, 2013, 12:17 AM

* * *

  Poetry
1.1K 1 8

Мисля, че на Господ му става все по трудно да раздели праведните от грешните,

Светците от съзаклятниците,

Чистите от омърсените,

Ако волята ми е чиста, мислите - праведни,

Тогава защо все съм заобиколена от толкова грешки?

Ако делото ми е чисто, мисълта - свята,

Тогава защо цялото ми съществуване е грях?

Ако след смъртта се крие истината - защо колкото се доближавам до нея, се появяват повече въпроси?

В Чистилището е бъркотия,

В Рая е празно,

Всеки избира собствения си Ад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...