28 авг. 2013 г., 00:17

* * *

1.1K 1 8

Мисля, че на Господ му става все по трудно да раздели праведните от грешните,

Светците от съзаклятниците,

Чистите от омърсените,

Ако волята ми е чиста, мислите - праведни,

Тогава защо все съм заобиколена от толкова грешки?

Ако делото ми е чисто, мисълта - свята,

Тогава защо цялото ми съществуване е грях?

Ако след смъртта се крие истината - защо колкото се доближавам до нея, се появяват повече въпроси?

В Чистилището е бъркотия,

В Рая е празно,

Всеки избира собствения си Ад!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивана Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...