Ах, как ми се иска...
Ах, как ми се иска…
Ах, как ми се иска не да живея до “Плиска”,
а на “Витошка” до храм “Света Неделя”!
Пеша да си припкам по магазини наблизко
а не да се блъскам в автобус за “Обеля”!
И в “Младост” не е лошо, има си всичко-
няколко Мол-а, пазари и превози бол!
Нещо потърсиш, намираш го и го обичам,
но друго е градът! Взор в небето забол!
Наслаждаваш се вечер на хората облечени
по-така.Отиват на културни развлечения…
Ние нямаме такива в квартали отдалечени,
добре сме само с паркингите, в сравнение…
Та мечтаем винаги за светлините във града!
Свети и при нас, но във късна доба е мрак.
Само са ярки те по булеварда с дълга снага!
А лаещи кучета!... Но без тях няма как!
И ми се иска да чуя “Шопен” в “България”,
също и други постановки със дъх затаен!
Да ида на ски, не къде да е, а в Швейцария,
но кой ли ще прати покана пък на мен!…
Във Венеция пак да видя карнавала омаен,
и канцонети да пея по “Гранде Канале”,
вместо да джапам във квартала ни кален…
бих предпочела и круиз най- случаен!
А, изкача ли, най- високия връх в Хималаи
да викна с пълен глас не само думи три!
Първо ще изпея “Мила РОдино”и, то се знае
и нашенското “Ай ла рипиии”ще кънти!
Където и да ида,- да видя, но и да се върна-
в Княжево, Люлин,Обеля- тук е моя дом!
Обичайте дома си- в Мало Бучино, Каварна,
в Асеновград, Силистра, или даже в Лом!…
Хей, това ми се иска!...
14.12.2022
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Винаги си много мила, Мини, след такива думи ми се иска веднага да напиша още нещо, още по- хубаво!...Благодаря ти!
-
Ето, виждаш ли Иржи, как хубаво ни разведе из света.Така добре си изкарах, когато се разхождах из редовете ! Умееш да създаваш настроение и винаги е приятно при теб. Пожелавам ти сбъдване на всички мечти.Светли и красиви празници!
-
Права си, Дени, аз живях известно време на Витошка, но до НДК, ми там само скъпарски магазини, нито за 1 лев има, ни "дрип шоп"/ втора употреба ха-ха/, ни китайски. а в Младост имаме плюс турски и руски даже! Но лирическата героиня...въпрос на вкус! А Венеция- само за екскурзия! И там не ми се вижда за живеене!...Така, че...и в София- иди в центъра, виж това онова и...у дома! Благодаря, ти за коментара и оценката !
-
И аз искам Шопен, ама само Пайнер тука 🤣
Иржи, до Света Неделя не е добре да се живее, обаче до Венеция си заслужава разходката. Ти носиш в себе си положителни емоции и настроение.
Весели празници! -
Нещао обърках вица, Светле, направих справка и ето верния.Сина на шейха се жали, че само той пътувал със скъп мерцедес и се чувства неудобно пред състудентите и преподавателите си, които пътували с влак...А бащата му отговорил" Сине, преведох 30 милиона по сметката ти.Моля не засрамвай семейството повече, купи си влак и ти!"
Обббичам твоите стихчета, Доче! ... -
Пътува тялото със куфари и чанти.
Сред зной и студ, с билет и без билет.
В душата дреме пътя за обратно
на тънка нишка чака своя ред...
Поздравления и от мен! -
Наистина, Краси, размечтахме се в коментарите и станаха поемите, които заемат доста място в полето, но е и приятно това общуване "на ужким"!...А ти знаеш, че си толкова популярна и обичана в сайта, та и без кондора, който те символизира, ще те разпознаят и прегърнат, ако те видят и самопоканена! И без писмо, само си намисли нещо и...щрак, Дядо Коледа ще го разбере...
Имаше виц:дете на шейх учи в Европа. Пише като се жали на баща си, как всички карат "Мерцедес", "Ролс","Кадилак", а той- пътува с автобус!Бащата казал "Изпращам ти веднага собствен влак"! А вие пък метро собствено си имате, Светле! А за забавление трябват всички, които умеят да се веселят! А "Хайде" вече е казано!!
Майсторе на краткодумието, Георги, благодаря за посещението! Поканен си! -
Хубаво.
-
Ние с детето си"караме" метро, както обича да се изразява.☺
Вземи ме с теб на виртуалното пътуване, Иржи. Ще се забавляваме. -
След "ах, как ми се иска..." се раждат поеми с курорти, луканки, коняци, бадеми...
но най ми се иска, когато и мене в някой рай, някъде ме приемат,
с усмивка да кажа - е, имаше време - живях, както и колкото исках Добре си го написала, така предколедно, за който не си е написал писмото.. -
Ми, водолейка, Силве! Мечтаем за десет души! Има и други покани, защо да не изпълим всичките. И ще съберем сайта, но и да съберем информация кой какво яде, пие, пее , но и зелен сертификат- кой с кого и как е бил последните десет, пардон, 5 години! Ама и аз се размечтах, та ме досрамя...Споко, слязох на земята! Видя ли ми новата снимка?! Спомен от колежка от сайта!
-
Идвам с теб, Иржи 🙂. Може да си направим едно околобългарско пътешествие с държавните железници. Пак ще пеем, няма да те оставя да заспиш. Може да минем и през морето, все го сънувам през зимата, а не съм го виждала тогава. По пътя можем да съберем и още откровенци, коняче ще нося във вътрешния джоб на якето, ако пак не пускат парното във влака от Лом. Мезето от теб. Надявам се, че ще го нарежеш по-тъничко 😁. Лелее, как се размечтах с твоето стихотворение! Отивам да стягам багажа.
Поздрави сърдечни, Иржи! -
Благодаря, Руми, друго е да те поздрави човек, който има три сърца!
-
❤️❤️❤️
-
Ще дойда с теб,Юри, само заради компанията, че сме една кръвна група и щом гарантираш, че е Рая, а не някаква Танганайка"...Благодаря и двамата с Мария за стихотворната форма!
Благодаря, Скити, като споделя с вас моите приключения и ги преживявам отново. А моят дом е моята крепост и мисля, че така трябва да бъде за всеки.Тогава е щастлив.
Разбира се, Вили, уюта го прави самия човек! Тия мои разсъждения са просто закачка! Аз живях 20 год. до НДК, там беше пазара Баба Неделя. Трудно свикнах с Младост, но единствено ми се отразява на културния живот/ по известни причини. /Не ходя и на Витоша, далече ми е от тук, а и предпочитам круизи с кола и по- далече...Аз си пея, и казвам "Ай ла рипии" и в компания като съм и имам настроение...Благодаря ти. -
Аз като човек живял в София, къде ли не, ще кажа, че навсякъде си имаше по-нещо хубаво. Точно и до Плиска съм била. На Витошка е много хубаво рано сутрин Но разбрах, че не е важно къде си, а само с кой си
Поздрави, мила, Иржи. Много приятен стих. Представих си те на някой връх, как пееш "Ай ларипииии" -
Аз много пътувах и преди, Деа, но винаги се връщах, защото милея за всяко камъче тук...
Леле, Мария, ти винаги ми пълниш душата и не зная отвръщам ли ти така и аз. Запази билета, идвам, нали и ти ще дойдеш? Ще пеем дует. Но аз го имам и тоя спомен, когато там, безразсъдно бях похарчила парите до дъно и като си купих билет, не разбрах, че е само в едната посока до техния курорт "Лидо" с гондола.! Та не песен употребих, за да омилостивя лодкаря, а ...като ревнах! Той се сбърка, не беше виждал такова чудо, но нещо проработи в него и...ме взе. Едва не изпуснах влака пък за България, та приключения... колкото искаш при мен. -
Така е, Иржи! Където и да ходи човек по света, има едно място, на което винаги се връща и което е най- хубаво от всички места, и то се нарича - у дома!
А ти си направила една малка екскурзийка в стих -
Иржи! 😀😃😃
Мога да те взема във Тайланд!
Двама да отдъхнем във Патая!
Ще ти бъда истински гарант
да се забавляваш чудно в Рая! -
Веднага те записах на круиз
за следващото лято до Италия.
Каналът Гранде пак ще посетиш,
да видт всички що е женска талия,
как пееш канцонети във захлас,
гондолиерът как те гледа влюбено,
и под полата от сребрист атлаз
как шава страстно погледа учуден.
Косите ти под шапка с воалет
немирен вятър ще развява весело...
Не се отказвай, купих ти билет,
дори за теб измислих тази песен!
💞
Иржи, прегръщам те с обич! -
Пътувай и се връщай, Иржи!💕
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
В София.