Ах, как ми се иска...
Ах, как ми се иска…
Ах, как ми се иска не да живея до “Плиска”,
а на “Витошка” до храм “Света Неделя”!
Пеша да си припкам по магазини наблизко
а не да се блъскам в автобус за “Обеля”!
И в “Младост” не е лошо, има си всичко-
няколко Мол-а, пазари и превози бол!
Нещо потърсиш, намираш го и го обичам,
но друго е градът! Взор в небето забол!
Наслаждаваш се вечер на хората облечени
по-така.Отиват на културни развлечения…
Ние нямаме такива в квартали отдалечени,
добре сме само с паркингите, в сравнение…
Та мечтаем винаги за светлините във града!
Свети и при нас, но във късна доба е мрак.
Само са ярки те по булеварда с дълга снага!
А лаещи кучета!... Но без тях няма как!
И ми се иска да чуя “Шопен” в “България”,
също и други постановки със дъх затаен!
Да ида на ски, не къде да е, а в Швейцария,
но кой ли ще прати покана пък на мен!…
Във Венеция пак да видя карнавала омаен,
и канцонети да пея по “Гранде Канале”,
вместо да джапам във квартала ни кален…
бих предпочела и круиз най- случаен!
А, изкача ли, най- високия връх в Хималаи
да викна с пълен глас не само думи три!
Първо ще изпея “Мила РОдино”и, то се знае
и нашенското “Ай ла рипиии”ще кънти!
Където и да ида,- да видя, но и да се върна-
в Княжево, Люлин,Обеля- тук е моя дом!
Обичайте дома си- в Мало Бучино, Каварна,
в Асеновград, Силистра, или даже в Лом!…
Хей, това ми се иска!...
14.12.2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Филипова Всички права запазени
