30 abr 2007, 11:58

Ах, Немирнико, ужасен

  Poesía
1.4K 0 7




Юнако!
Любовнико жесток,
пътят е планински,
но към теб е сладък,
защото ти - коварен и желан,
ме преследваш с милувки,
изпълващи ме с мечти
за твоите гушки и целувки...
Ах, Немирнико, ужасен,
в страстния си колорит,
ти предлагаш път опасен
с изказ поетичен и открит!
Ти Перверзнико,
познал шегата строга,
искаш да си ми любовник -
посрещни ти мойта изнемога,
но ще бъдеш пак виновник
за поредния скандал, интрига,
но какво значение има,
щом страстта ми се надига?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!
  • Светослав, защо продължаваш да се заяждаш? Стих ли се коментира тук или изказванията под него?
    Мойсей този път се е престарал.
    Стиха на Чар не заслужава това.
  • Прочитайки първоисточника почувствах нежност, обич и копнеж в думите на лирическия, закачлива нотка в думите на автора.
    Прочитайки паралелният стих тук видях лирическата героиня (описана от автора) да копнее и мечтае, а в същото време да обижда, май самата тя какво желае не знае. Не усетих хумора, но сигурно не е по силите на всеки да го разбере.
    Грозни коментари виждам тук.
    Явно уважението между потребителите отново е снижило нивото си.
    Нищо не се променя.
  • Хех-хее! Знам аз, /както и Таис/, че всички искат в "планината", ама... има си избраници спазвайте ред някакъв! Страхотно е, Мойсей!
  • ужас!Навсякъде са плъзнали.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...