30 abr 2007, 11:58

Ах, Немирнико, ужасен

  Poesía
1.4K 0 7




Юнако!
Любовнико жесток,
пътят е планински,
но към теб е сладък,
защото ти - коварен и желан,
ме преследваш с милувки,
изпълващи ме с мечти
за твоите гушки и целувки...
Ах, Немирнико, ужасен,
в страстния си колорит,
ти предлагаш път опасен
с изказ поетичен и открит!
Ти Перверзнико,
познал шегата строга,
искаш да си ми любовник -
посрещни ти мойта изнемога,
но ще бъдеш пак виновник
за поредния скандал, интрига,
но какво значение има,
щом страстта ми се надига?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!
  • Светослав, защо продължаваш да се заяждаш? Стих ли се коментира тук или изказванията под него?
    Мойсей този път се е престарал.
    Стиха на Чар не заслужава това.
  • Прочитайки първоисточника почувствах нежност, обич и копнеж в думите на лирическия, закачлива нотка в думите на автора.
    Прочитайки паралелният стих тук видях лирическата героиня (описана от автора) да копнее и мечтае, а в същото време да обижда, май самата тя какво желае не знае. Не усетих хумора, но сигурно не е по силите на всеки да го разбере.
    Грозни коментари виждам тук.
    Явно уважението между потребителите отново е снижило нивото си.
    Нищо не се променя.
  • Хех-хее! Знам аз, /както и Таис/, че всички искат в "планината", ама... има си избраници спазвайте ред някакъв! Страхотно е, Мойсей!
  • ужас!Навсякъде са плъзнали.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...