30.04.2007 г., 11:58

Ах, Немирнико, ужасен

1.4K 0 7




Юнако!
Любовнико жесток,
пътят е планински,
но към теб е сладък,
защото ти - коварен и желан,
ме преследваш с милувки,
изпълващи ме с мечти
за твоите гушки и целувки...
Ах, Немирнико, ужасен,
в страстния си колорит,
ти предлагаш път опасен
с изказ поетичен и открит!
Ти Перверзнико,
познал шегата строга,
искаш да си ми любовник -
посрещни ти мойта изнемога,
но ще бъдеш пак виновник
за поредния скандал, интрига,
но какво значение има,
щом страстта ми се надига?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
  • Светослав, защо продължаваш да се заяждаш? Стих ли се коментира тук или изказванията под него?
    Мойсей този път се е престарал.
    Стиха на Чар не заслужава това.
  • Прочитайки първоисточника почувствах нежност, обич и копнеж в думите на лирическия, закачлива нотка в думите на автора.
    Прочитайки паралелният стих тук видях лирическата героиня (описана от автора) да копнее и мечтае, а в същото време да обижда, май самата тя какво желае не знае. Не усетих хумора, но сигурно не е по силите на всеки да го разбере.
    Грозни коментари виждам тук.
    Явно уважението между потребителите отново е снижило нивото си.
    Нищо не се променя.
  • Хех-хее! Знам аз, /както и Таис/, че всички искат в "планината", ама... има си избраници спазвайте ред някакъв! Страхотно е, Мойсей!
  • ужас!Навсякъде са плъзнали.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...